Бадемов тахан
Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант, благодарение на безпрецедентно високите нива на вит. Е. Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, като свързвайки се с въглеродните атоми в редица молекули на мастни киселини възпрепятства кислорода да направи същото и така редуцира значително появата на свободни радикали (“молекули вампири”).
Бадемите са богати още на: Вит. Б2, магнезий, калций, желязо, фосфор, цинк, мед и манган, а не на последно място и на особено важните фибри, същите тези, допринасящи за безпроблемното функциониране на перисталтиката, и отново точно същите, които всяка сготвена храна не съдържа, тъй като практически всички фибри в суровата храна биват унищожавани при термична обработка. И понеже не обичаме да говорим много общи приказки, следва и численото изражение на това богатство.
Съдържание на нутриенти в 100г бадемов тахан:
| Нутриент (микро и макро) | Количество | % от препоръчителен дневен прием |
|---|---|---|
| Мазнини |
49г., от които 46г. моно и поли-ненаситени |
– |
| Протеини | 21гр | – |
| Въглехидрати | 22гр | – |
| Калций | 260мг | 26% |
| Магнезий | 268мг | 67% |
| Желязо | 3,7мг | 21% |
| Фосфор | 484мг | 48% |
| Цинк | 3,1мг | 21% |
| Мед | 1мг | 50% |
| Манган | 2,3мг | 114% |
| Вит Е | 27мг | 145% |
| Вит B1 (Тиамин) | 0,2мг | 14% |
| Вит. B2 (Рибофлавин) | 1мг | 60% |
| Вит. B3 (Ниацин) | 3,4мг | 17% |
| Вит. B4 (Холин) | 52.5мг | 12% |
| Фолиева киселина | 50μг | 12% |
| Диетични фибри | 12.2г | 49% |
За витамин Е
Бадемите са несравнимо богати на витамин Е. Те не само са една от ядките с най-голямо съдържание на такъв, а и изобщо от храните. В 100 гр бадеми се съдържат 27мг вит. Е, което е близо един път и половина от необходимата ни дневна доза!
Ето няколко сравнения за съдържанието на този безценен витамин на 100гр тегло в други богати на вит. Е растителни храни (и само за сравнение и нерастителни, макар да не препоръчваме консумацията им):
Спанак – 2.1мг
Авокадо – 2.1мг
Броколи – 1.5мг
Тиква – 1.3мг
Киви – 1.5мг
Зехтин – 14.4мг
Скариди – 2.2мг
Риба меч, херинга и сьомга – между 1.4 и 2.5мг
Извода оставяме на вас… А сега за самия витамин.
Витамин Е е един от най-мощните познати на науката естествени антиоксиданти. Но за какво говорят всички, споменавайки толкова често тази сложна думичка антиоксидант? В основата на ползата от нея се крие разрушителното действие на свободните радикали или още наричани “молекули вампири”, които имат един или повече атоми със самостоятелен електрон, не свързан в двойка, допринасящ за изключителната реактивност на съответната молекула, т.е. нейната нестабилност и способността й да изключително бързо и ефективно да “привлича” електрони от съседни молекули, за да сдвои свободния или свободните си електрони в стабилна връзка. Това обаче, на свой ред довежда до дестабилизиране на молекулите с “откраднати” електрони, които на свой ред се превръщат в свободни радикали и търсят да стабилизират електроните си от други молекули. Реакцията на това ново-образуване на свободни радикали е лавинообразна и нанася огромни поражения върху живата тъкан в тялото.
Най-податливи на взаимодействие със свободни радикали са молекулите съдържащи кислород, който е изключително лабилен при този вид “атаки”. Кислородните свободни радикали са отговорни за ускоряване на процесите на стареене в организма – фотостареене и възпаления; Те могат да повредят необратимо клетъчните мембрани и да предизвикат смъртта на самите клетки както и до бавното, но сигурно образуване на рак.
И тук решаващо се намесват антиоксидантите – витамини или други субстанции, които могат да доставят липсващия електрон на нестабилните молекули, за да предотвратят уврежданията, нанасяни в тялото от свободните радикали. Ето защо от изключително значение за нашето здраве се явява постоянното поддържане на високи нива на антиоксиданти в организма. Те също така намаляват и окислението на LDL (“лошия” холестерол), което предпазва съдовете от склероза.
А вит. Е, заедно с витамин С и А, формират “класическата” тройка антиоксиданти. Те предпазват клетките, които покриват съдовете отвътре (ендотел) от окисление и нарушаване на целостта, възпрепятствайки и отлагането на чужди вещества в тях и по този начин пазейки ни от натрупване на атеросклеротични плаки.
А най-важно е да се знае, витамин Е всъщност представлява група от витамини – токофероли и токотриеноли, всяка от които с още по 4 изомера. Никоя добавка на вит. Е не съдържа точната естествена пропорция от всички негови компоненти.
Освен всичко друго казано дотук, вит. Е участва и в белтъчния синтез, т.е. подпомага клетъчната регенерация (възстановяване) в мускули, нерви, съдове, репродуктивна тъкан и др.
А относно приемането на храната и в частност на нутриентите в нея, Омайно Слаадко, рискувайки да се повтаря отново и отново, заявява, че колкото е по-голяма термичната обработка на храната, толкова повече от нейната стойност се губи, като се формират и токсични и често канцерогенни вещества. Същото се случва и с витамин Е, чийто загуби могат да достигнат до 90% от първоначалните му стойности, благодарение на необратимите реакции, в които той влиза под въздействие на температурата. При изкуственото му приемане пък той може да измества други мастноразтворими витамини – А, D, и K, които се губят от организма.
За холина (вит. B4)
Холинът е рядко споменаван микронутриент, който обаче играе важна роля в детоксикацията и поддържането на ДНК и като невротрансмитер чрез участието си в различни метилни групи. Той е и структурен елемент в клетъчните мембрани, натоварени с толкова многобройни и жизненоважни за всички функции на клетките процеси. Холина е и от ключово значение за синтеза на навротрансмитера ацетилхолин.
Със своите над 50мг/100г, бадемите са на една от челните позиции по съдържание на този жизненоважен за нормалното развитие на организма нутриент. А това важи в още по-голяма степен за бдемовия тахан, в който всички нутриенти са в още по-голяма концентрация, тък като ядките претърпяват сушене преди смилането, както сме описали на сайта си в частта за направата на тахани.
По съдъжание на холин от растителните храни с бадемите могат да се мерят само храни като лененото семе, спирулината, тиквеното и слънчогледовото семе.
При холинов дефицит могат да се наблюдават следните симптоми:
• Лесна уморяемост и изтощение
• Безсъние
• Влошено уринообразуване в бъбреците
• Натрупване на мазнини в кръвта
• Нервно-мускулни проблеми
• Повишени нива на триглицеридите
• Дефицитът на холин може да доведе до дефицит на други важни за здравето В-витамини – В6, В9 (фолиева киселина) и В12, както и на недостиг на аминокиселините серин и глицин.
Проучвания показват, че хранителният дефицит на холин при животни има канцерогенен ефект. Той се обяснява с генетичните промени в процеса на ДНК-метилиране, засилване на клетъчната смърт, активиране на клетъчната пролиферация, забавена липидна пероксидация. Дефицитът на холин е единственият хранителен статус, който причинява рак на черния дроб сам по себе си, т.е. в отсъствието на известни канцерогенни агенти.