Тахани от семена и ядки, създадени с мисъл за природата и човека

Защо олиото и зехтинът ни разболяват?

Малко хора не биха се съгласили, че природата е съвършена и обикновено това са тези, които не са я наблюдавали достатъчно задълбочено. И всичко в природата, което е подходящо и оптимално за храна на даден животински вид и, разбира се за човека, е в перфектен баланс. Баланс във всяко едно отношение – и вътрешен и външен. Това е така, защото истинската храна е жива. Дали ще е плод, зрънце или ядка – те са съставени от живи клетки, способни при естествени условия да създадат нов живот, изпълнен с такава комплексност, която ние още не можем да проумеем. Едно е сигурно обаче – всичко в семенцето, което е готово да покълне, е перфектно балансирано до микрограм. Това всъщност е един съвършен механизъм със 100%КПД.
Когато ние приемем за храна едно семе, разбира се, ако искаме да бъдем здрави то ще е в суров вид, то неговият безупречно работещ механизъм много умело се усвоява в нашата система. Ако това ще е например слънчогледово семе, то ние използваме от това семенце и въглехидратите, и мазнините, и белтъчините, и баластните вещества – на макро ниво, но и микроелементите и ензимите и витамините – на микрониво.И е много важно да се осъзнае, че те са много тясно свързани и функциониращи във взаимна зависимост един от друг. Учените непрекъснато “откриват”, че все повече и повече самостоятелно приемани добавки (витамини или микроелементи – няма значение) изобщо не се усвояват по очаквания начин, тъй като всяка от тях се нуждае от десетки други микро и/или микроелементи и/или по-комплексни съединения за да бъде целесъобразно метаболизирана от човека. Но пък всяка една от тези други съставки, се нуждае от цял ред свои “спомагателни съставки” и то в много тясно определени количества и пропорции и така веригата е толкова дълга и сложна, че се оказва, че тя може да бъде предоставена само и единствена от живата храна и от нищо, направено в лаборатория. Дори често самата основна добавка се оказва неуспешно създадена, което се разбира след многодесетилетно производство и употреба. Добър пример за това са левите и десните изомери при естествено съдържащият се в растенията и синтетично създаденият вит. С…
Още по-разочароващо е, че все по-често се “открива”, че небалансираните вещества, под формата на добавки или части от цялостни хранителни комплексни не само не вършат очакваната от тях полезна дейност в сложната организмова система на приемащия ги, но и категорично компроментират нейните функции създавайки вериги от дисбаланси, които натрупвайки се, с времето водят до това, което ние наричаме болест.

И разбира се, отново единствено човекът е геният на този прецедент в природата – да манипулира съвършенството й, създавайки силни несъвършенства и, да си го кажем директно – извращения… А всяко животно, яде това, което намира или улавя в неговата цялост. Хищниците, когато убият животно, го изяждат цялото с всички негови вътешности, кръвта и т.н. Тревопасните животни не си правят сок от тревата, която поемат. Птиците не изтискват мазнината от семената, маймуните не правят сокове от плодовете, с които се хранят…

А положението, до което е достигнал човекът в тези отношения е наистина тежко.

  • и чистите, небалансирани моно и ди-захариди, равняващи се на консумацията на бяла захар – в един фреш
  • и протеиновите извлеци, така модерни в последните години, чийто метаболизъм (на всеки протеин) така или иначе създава редица отпадни вещества като амоняк(!), креатинин, пикочна киселина, билирубини – все силно токсични вещества…
  • и НАЙ-ВЕЧЕ екстрахираните от цялостта на семената (или ядките) мазнини –
    генерират истинско опустошение в тялото, което, стремейки се да запази вътрешния баланс хаби колосални количества вътрешни ресурси, запаси, ензими, енергия, за да “удържа” биохимията ни в жизнените граници…
    А защо в тази категория наблягам най-вече на мазнините? Защото те създават истинска разруха, ако са консумирани самостоятелно, без комплекса от вещества, наличен само и единствено в семето, от което идват. Как се получава това ще разберем малко по-надолу.

В следствие на задълбочени проучвания на всеки един вреден фактор в заобикалящия ни свят, аз съм се убедил, че всички те – най-разрушителните и убиващи ни с бързи темпове фактори – съществуват от много, много скоро. Скоро, на фона на хилядолетната човешка история… Не се различава особено и прецедентът (биологичен и исторически) с дебалансирането на храната – и по трите изброени по-горе основни направления. А извлечените (екстрахираните) растителни мазнини са абсолютно нова “мода”, която е на по-малко от 80 години. Тези мазнини, наричани в английската литература vegetable oils, са истинска катастрофа в храненето на западния човек и до скоро – почти напълно непознати в източните култури. Не е излишно, да запитаме бабите си каква мазнина са използвали в ежедневието си (на младини). Но всички знаем отговора още сега и той определено не е нито слънчогледово, нито сусамово, нито маслинено олио, а още по-малко – кокосово масло! И “студеното пресоване” ни най-малко не променя истината за напълно неестествения характер на тези субстанции. Според статистиката, в западния свят, се падат по около 28 литра олио, консумирани за една година, а това е над 2.3л месечено, което е едно наистина сериозно количество, както ще разберем сега.
Но за да бъда малсимално изчерпателен в обяснението какво точно се случва в нас, приемайки екстрахирана растителна мазнина, ще цитирам известния български лекар-нутриционист др. Георги Гайдурков:

Всяка храна е система. Тя е точна пропорция от нутриенти – нито повече, нито по-малко. От гледище на мазнините можем да кажем, че всяка храна съдържа една водоразтворима (хидрофилна) и една мастноразтворима (хидрофобна) част. Те двете – водоразтворимата и мастноразтворимата част са в точна пропорция за всяка храна. И тази пропорция се държи стабилна от определени стабилизатори – емулгатори. Ако ние увеличим по изкуствен начин в една храна нейната мастноразтворима част, като добавим в нея олио, тогава нейната водоразтворима част релативно намалява. Мазнината „слепва” водноразтворимите съставки и те не се усвояват добре. Такива са най-вече витамините и минералите, но също така страдат и белтъчините, и въглехидратите. С тях мазнините образуват трудноразтворими комплекси, които се трупат в клетките, органите и системите на тялото. От една страна, се развиват дефицити на водоразтворими съставки, от друга страна, се образуват трудно разградими мастни излишъци, в които самите мазнини вече са променени и неефективни.
Поражда се цяла верига от неизброими обменни нарушения на микрониво. Само силата на компенсаторните системи в организма задържа равновесието в някакви все още поносими граници за даден период от време, много пъти с цената на болести. След този праг идва непоправимото. Ето какво става, когато така невинно поливаме салатата си със скъпото „здравословно” олио! Още по-нечовешко е, ако в храната си използваме загрято на огъня олио, както ще видим по-долу. Нека подчертаем специално: Екстрахираните мазнини (мазнините в бутилка), отделени от останалите съставки на храната, от която са изолирани, са едни от най-мощните дестабилизатори на организмовата система. С други думи, те са основен болестотворен фактор.

Иван Ганчев, X.2019г.