Тахани от семена и ядки, създадени с мисъл за природата и човека

Сусамов тахан

Сусамът е най-древната маслодайна култура, позната на човечеството. Има археологически данни, свидетелстващи за употребата му още от 3000г. пр.н.е. Отглеждан е в множество региони по целия свят, като най-големите производители в момента са Индия и Китай.

Сусамовите семена са изключително богати на редица изключително ценни минерали, витамини, мастни киселини. Те са една от храните с най-високо съдържание на усвоим калций изобщо. В това отношение го надминава единствено тофуто (с уточнението, че сравняваме само с цели, съвършено балансирани от природата продукти, а не с “извлеци”, трици и прочее преработени субстанции). Другият минерал от изключително значение, който изобилства в сусама е магнезият. 100гр сусам покриват напълно дневната ни нужда от магнезий. За повече жизненоважна информация относно калция и магнезия, както и светлина върху проблема със загубата им при консумацията на млечни продукти и готвени храни можете да прочетете по-надолу.

Съдържание на нутриенти в 100г сусамов тахан:

Нутриент (микро и макро) Количество % от препоръчителен дневен прием
 Мазнини

 50г.,

от които 44г. моно и поли-ненаситени

 Протеини  18гр
 Въглехидрати  22гр
 Калций 350-400мг 44-50%
 Магнезий  370мг  92%
 Желязо 6.4мг 35%
 Фосфор  800мг 78%
 Цинк 10.5мг  70%
 Мед  1.5мг  74%
 Манган  1.5мг 73%
 Вит Б1 (Тиамин)  1.6мг  106%
 Вит. Б3 (Ниацин)  5.6мг 28%
 Фолиева киселина 98μг 25%

 

За калция и магнезия

През последното столетие от всякакви източници ни се натрапва учението, че незаменим и едва ли единствен източник на калций е млякото и неговите всевъзможни деривати. Това е резултат на усилената работа на определени лобистки кръгове, които в началото на ХХ век прокарват идеята, че нашите кости, зъби и изобщо всеобщото ни здраве не могат да съществуват без млечни продукти. За наше съжаление обаче, едва наскоро истината достига до нас (а до много от нас тя може и никога да не достигне). А тя е, че употребата на мляко напрактика води до загуба на безценен калций, магнезий и други минерали от тялото ни. Как става това? Винаги когато тялото ни е в състояние на свръх киселинност (а това е обичайното състояние при ежедневната консумация на готвени, ферментирали и животински храни, преяждане, употреба на алкохол, кафе, газирани напитки и мн. др.) калцият бива изтеглян от костните депа за да неутрализира киселинността и да върне ph на кръвта отново към неутралните й стойности. Всъщност не само калция, а и магнезия и до известна степен калия, тъй като всички те са алкализиращи минерали.
Едни от храните с най-силен киселинен ефект са млякото и всички млечни. При пастьоризиране и варене казеинът в млякото колаборира с калция, образувайки неразтворими съединения и той става напълно неусвоим от човешкия организъм. Тогава на помощ идва вече познатият ни механизъм – извличането на вече наличен калций от тялото. След като си свърши работата по неутрализирането на киселинния ефект, така необходимият ни органичен калций се изхвърля чрез урината, като калциев фосфат.

Всъщност точно в страните, които са известни с най-голяма консумация на млечни продукти има най-висок процент заболявания от остеопороза и обратно – в страните от третия свят, където консумацията на млечни продукти допреди известно време е била изключително ограничена, почти не са чували за остеопороза. Млякото вкислява вътрешната среда и извлича активния калций, разрушавайки костите и ставите, като депонира неактивен калций под формата на шипове.

Абсолютно аналогично губим и безценния за тялото си магнезий, а той има решаваща роля в поддържането на здрава имунна система, нормален сърдечен ритъм и изграждането на здрави кости. Изключително нужен е за над 300 биохимични процеса в тялото. Когато има недостиг на магнезий се нарушават и нивата на хормона мелатонин, който е един от най-мощните антиоксиданти, действащи както на ниво клетъчна мембрана, така и вътре в самата клетка. Магнезият също регулира нивото на инсулина и нивата на кръвната захар и спомага при производството на някои ензими и тяхната функция. От съществено значение е и при бременност за развитието и растежа на плода.