Отвъд органичното
В този раздел ще ви запознаваме с методите, които прилагаме, отглеждайки собствените си насаждения от зеленчуци, плодни овошки и разбира се – ядки.
На мнение сме, че тези методи са не просто изключително важни за здравето на растенията и оттам – на консумиращите плодовете им хора, но и са повече от критично необходими в съвременния свят, в който само проактивно търсещите могат да подобрят съществено качеството на съществуването си, а пусналите се по потока едва ли ще постигнат повече от познатите на всички ни вече до болка посредствени резултати и в здравословен и във всеки един друг план.
Поради немалкия обем на информацията, можете да използвате следните връзки към отделните секции в тази статия. Трябва да се има предвид обаче, че за да се разбере в пълнота неразривната свързаност между нашето здраве, здравето на отглежданите от нас растения, както и проблемите в конвенционалното, а и в обикновеното органично земеделие, е необходимо човек да бъде запознат с всички аспекти на проблемите, както и решенията им, представени по-надолу.
Структуриране на вода
Микроелементите в почвите, в растенията и в… човека
Причини за минералните дефицити в почвите
Методи за минерализиране и възвръщане на естественото плодородие
Първият метод, прилаган от нас при отглеждането на всички видове наши насаждения, с който ще ви запознаем, се нарича магнитно структуриране (или само структуриране на водата), използвана за поливане. По-запознатите са наясно, че водата е един от най-сложните, най-комплексните, най-неизучените и най-тайнствените елементи на планетата ни, че тя крие в себе си редица свойсвта като памет, биологична активност, структурираност и доста други. Доста некорекетно, и бих казал неуважително, е да я наричаме просто вода – т.е. да слагаме под общ знаменател вода с различна степен на проявление на посочените свойства, както и да очакваме, че щом е “вода”, стига да е “чиста” (от замърсители), то можем да я използваме за всичко необходимо като пиене, миене, къпане, поливане на собствената ни храна и т.н. Всъщност можем, но с коренно различни крайни резултати. Ето защо е необходимо съзнателно да обръщаме внимание на всяко едно от тези свойства и да си го осигуряваме, когато ни е възможно, ако искаме да функционираме на едно по-високо ниво.
След казаното дотук вече можем да преминем на темата за структурирането – едно от свойствата, което ние държим да осигурим на растенията, в чието отглеждане така или иначе влагаме толкова много труд и любов!
Когато прилагаме слабо магнитно поле върху водата то пренарежда водните молекули в клъстери от шест симетрично разположени една спрямо друга молекули и то не в каква да е форма, а в перфектен шестоъгълник! Така сформираният клъстер вече не може да транспортира замърсители на молекулярно ниво, а енергизираната магнитна вода с лекота преминава през растителни и животински (както и човешки) клетъчни мембрани и ги хидратира в пъти по-ефективно от обикновената, умъртвена вода. Т.е. живата вода няма нищо общо като свойства с хаотично разположените водни молекули в мъртвата вода. Можем да смятаме за мъртва вода всяка една вода, която не черпим директно от високопланински поток.
Магнитното поле допълнително разгражда минералите до по-малки частици, като така ги прави много по-лесно достъпни за клетките на полезните микробиологични обитгатели на почвата, растенията и хората. Подобрява се хидратацията на клетките и по-добре се усвояват минералите, което води до много-много по-оптимално хранене на клетките при растенията и при човека. А оттам – последствията за здравето на хората са неизброими и разбира се – все позитивни! Това, от своя страна, прави естествените хранителни вещества по-лесно достъпни за биологичните организми. Всеки вече се досеща, че растение, което се храни по-добре и живее на едно по-високо ниво, в оптимално здраве, създава и плодове, които имат далеч по-голяма хранителна стойност и по-силен фитоенергиен потенциал (лесно видимо и на Корлеанови фотографии).
Чрез структуриране на водата посредством магнитно енергизиране, увеличаваме и нейното кислородно съдържание. Магнитнoто структуриране се разглежда още и като “спинова поляризация” на водата, тъй като всеки магнит представлява всъщност източник на торсионно поле, на което ще се спрем може би допълнително на по-късен етап.
По-надолу можете да проследите и методите ни за обогатяване на почвите, върху които отглеждаме растенията си. Засега обаче само ще отбележа, че тези методи включват наторяване с тор от калифорнийски червеи само като първа, но крайно недостатъчна мярка, тъй като се оказва, че последното е твърде далеч от постигането на нужната минерализация и микробиологичен живот в почвите! А без тези два фактора никой, нека повторим – никой, консумиращ от така отгледаните растения не може да очаква оптимална хранителна стойност и оттам – оптимално здраве!
Микроелементите в почвите, в растенията и… в човека
Какви храни консумираме днес и имат ли те “нещо общо” по хранителна стойност, с растителната храна, растяла преди десетилетия, столетия, а дори и хилядолетия? Нека видим няколко примера. “Една ябълка в Съединените щати през 1914 г. е съдържала почти половината от необходимия дневен прием на желязо. Днес ябълката съдържа по-малко от една петнайсета от тази доза – днес трябва да изядете двайсет и шест ябълки, за да си набавите същото количество желязо на тогавашната една ябълка.” [1]
Следва и една красноречива графика за съдържанието на микроелементи в зеленчуците: [1]
Микроелементи (както и следови елементи или “trace minerals”) наричаме всички онези хим. елементи от Менделеевата таблица, за които никой не говори и за които, следователно, оставаме с впечатлението, че не са значими. Това са елементи, различни от познатите ни калий, калций, фосфор, магнезии, цинк, мед и желязо да кажем. Това са елементи като: бор, бром, литий, галий, германий, бисмут, селен, ванадий, хром, цирконий, кобалт(!), родий, паладий и много, МНОГО други. Какво е тяхното значение и защо си правим труда да ви занимаваме с тях? Ето защо!
Неоспоримо доказано от повече от 60 години вече е, че напълно есенциални за здравето на човека са над 70 химични микроелемента! Напълно есенциални, означава, че при тяхната недостатъчност човек развива симптоми на дефицити, като при продължителна недостатъчност тези симптоми прерастват в тежки неврологични и физиологични нарушения в организма, вкл. и дегенеративни!
Няколко примера за това:
– При дефицит на селен – тялото губи незаменим елемент за справяне с възникването на над 14 вида рак, редица хормонални, автоимунни нарушения и други. Всъщност само селенът има над 35 жизненоважни функции в организма, за нормалното осъществяване на които обаче са необходими (засега установени от науката) още 13 други микроелемента…
– Дефицит на хром и ванадий – е последната стъпка в отключването на диабет тип II, тъй като това са елементите, необходими на всяка една клетка да подава вътреклетъчен сигнал за “отварянето” на клетъчната й мембрана при новопостъпваща инсулинова молекула, доставяща й така жадуваният “енергиен заряд” – захарната молекула. При липсата на тези 2 елемента този сигнал не може да бъде коректно предаван и в даден момент се стига до клетъчно недохранване и клетъчна смърт. Това е доказано още през 1957г.(!) от д-р Уолтър Мерц (Walter Mertz) с пациенти диабетици, чието състояние значително се е подобрило след третиране на дефицита им на горните 2 елемента…
– Дефицитът на галий е абсолютно доказан фактор (още през далечната 1956г.), причиняващ увреждания в главния мозък, най-тежките от които са мозъчни тумори [5];
– Дефицитът на германий води до комплексни усложнения при усвояването на кислорода на клетъчно ниво, както и е съществен фактор при развитието на артрит например;
Нужно ли е да посочваме до какво води дефицитът на кобалт, необходим за производството на вит. В12? Доказателство за липсата на повече кобалт в почвите е и фактът, че фермерите отдавна дават хранителни добавки на животните си, включително и B12 – за да са здрави животните им и да доживеят деня на заколението си… Животните “приемат” добавки, а никой не тръби, че този смъртоносен проблем е невидима гилотина за съвременния човек, който изобщо не приема проблема насериозно!
– Дефицитът на калай води до частична или пълна загуба на зрението, както и до оплешивяване при мъжете, а дълготрайният дефицит на този малко известен елемент – до глухота. [5]
– Дефицитът на литий е причина за различни психични разстройства, депресии, психотични пристъпи, хипохондрия. Литият възпрепятства появата на сърдечни заболявания, множествена склероза, до известна степен хипертония и диабет. Доказано е, че липсата на достатъчно литий е и сред причините за заболявания като екзема и подагра [5]. Литий се съдържа в лимфните възли, кръвната плазма, надбъбречните жлези, червата, черния и белия дроб, сърцето, щитовидната жлеза и др.
В организма този метал участва в много важни процеси: намалява нервната възбудимост, участва в мастния и въглехидратния обмен, предпазва от алергии, поддържа работата на имунната система. При инфаркти, Алцхаймер и други болести на нервната система литият подобрява общото състояние, неутрализира въздействието на алкохола, солите на тежките метали и радиацията.
– Дефицитът на калций води след себе си до над 370(!) директно зависими здравословни патологии [5], а не е по-различно и положението при дефицитите на магнезии, желязо, мед и т.н. и т.н.
След тези кратки примери за важността на всеки един от десетките (а всъщност навярно и стотиците) химични елементи, без които не можем да бъдем здрави, енергични, щастливи и… смислени, нека разгледаме как всъщност се появяват тези дефицити. Откъде би следвало да си набавяме тези микроелементи? Тъй като ние ги използваме във всяка една секунда, то те съвсем не могат да бъдат “вечни” и е необходимо да постъпват в нас съвсем редовно и то в органична форма! Да, повечето от тях са ни необходими в мили, а дори и в микрограми (една милионна от грама), но без тези количества ние сме загубени.
Ясно става, че източник на това безценно “гориво” може да бъде само храната. При това не е трудно да се обясни и защо това може да бъде само растителната храна, предвид че всичко, което съдържа животинската е всъщност само една “извадка” от същата тази растителна храна, която консумират животните. Следващият цитат показва, че един научен доклад, представен пред американския сенат още от 1936, сигнализира, че почвите още тогава са били в окаяно състояние и не са предоставяли на растенията необходимата им за нормално развитие богата палитра от микроелементи. В доклада ясно се заявява и че “повечето от човешките болести се причиняват от липсата на минерали, есенциални за пълноценното препитание и здраве”:
За хората, които сами произвеждат или се опитват да произвеждат поне част от храната си, ще споменем, че самите растения също се нуждаят от много повече от 3-те химични елемента, влизащи в състава на синтетичните торове – калий, азот и фосфор. Без последните, нито едно растение не може да израсте, да развие коренова система, стебло, да роди плодове. Да, това е единственото, което интересува бизнеса – да има реколта и тя да бъде повече, ако има как и в пъти повече от нормалното за вида, да е по-едра (може и водниста) и най-важното – да тежи повече! Никой потребител не заплаща на база хранителна стойност, всяка растителна храна се продава на килограм! Едно дърво например обаче, когато расте върху богата на минерали почва, използва за своето здраве десетки (установени до момента над 40) микроелемента, чрез които генерално се променя и начина, по които се синтезират неговите белтъци и дървесни части, намалява се съдържанието на вода в тях, дървесината му става по-здрава, по-устойчива на студове. Същото важи и за неговите цветове, завързи, както и за узрелите му плодове! Увеличава се тяхното съдържание на всички перфектно и синергично балансирани елементи (минерали, витамини, ензими, коензими, фитонутриенти и др.), тяхната трайност и съхраняемост, тяхната хранителна стойност! Дървото или растението става и по-сухоустойчиво, многократно по-устойчиво на “болести и вредители”. А вредители всъщност няма. Има създания, с точно определена функция в природата – да я “почистват” от гниещи или умиращи органични материи, към които се числят и растенията с влошено здраве, недохранени откъм хранителни вещества и живеещи непълноценнен живот в здравословно отношение. Вече всеки вижда пълната аналогия с нас, хората, нали? Да, при хората е абсолютно същото. “Вирусите” не “нападат” хора, в които не намират хранителна среда!
Причини за минералните дефицити в почвите
Ето така стигаме до същността на проблема с недостатъчното количство (а често и пълната липса) на десетки и стотици микроелементи в почвите, върху които расте нашата храна.
“Повечето почви издържат само на десетина години интензивно земеделие, докато не станат толкова бедни откъм минерали, че не могат повече да произвеждат здрави растения.”[1]
Защо тези елементи липсват в почвите? По няколко причини, които са се разгърнали до невъобразими мащаби след началото на индустриалната революция и са пълен прецедент в земеделието откакто то съществува (от над 5000 години). Основните причина са:
• интензивно отглеждане и извличане на елементи от почвите чрез растенията, които консумираме, без никакво съзнателно връщане на същите тези елементи в същите тези почви, които искаме да ни хранят десетилетия наред, може би някак си магически набавяйки си нужните им почти стотина микроелементи необходими и на тях и на нас!
• Варварско отношение към земята, дом на хиляди видове бактериални и гъбични микроорганизми, без които никое растение не би могло да поеме в системата си какъвто и да било микроелемент! Това отношение включва оранта, особено дълбоката и “обръщането” на долните слоеве на почвата към изпепеляващото влияние на слънцето. То оставя почвата незащитена от изсушаване, ерозия от дъждовете и излагайки нашите приятели – полезните микроорганизми и земните червеи на слънце и свелтлина, обричайки ги на смърт. В руската книга “Бялата книга на живота” е записано, че “живата почва е мека като питка”. И е така – плодородната и изпълнена с живот почва трябва да е мека, изпълнена с органична материя и никога, при никакви условия да не се утъпква!
Всеки е чувал за “проблема с намаляването на хумусния слой на почвите в световен мащаб”. Но някой питал ли се е от какво е създаден хумусния слой и какво съдържа той?! Е, със сигурност не това, което ще видим на едно изорано поле (от което излиза пара – почвата губи безценна влага) или пък в една прекопана градина! И да, най-жалкото е, че тази безмилостна практика на унищожение на почвите се прилага повсеместно и от домашните стопани, които като зомбирани, без да осъзнават огромната вреда, която нанасят на собствената си земя, година след година, запъхтяни и със сетни усилия, без да съзнават какво извършват, като в транс прекопават лехите си, довеждайки почвата си до “клинична смърт”. Борба с плевелите и “разрохкване”. Това ли е обяснението им?! Нима мулчирането и работата на земния червей не биха свършили същото, но с многократно по-голям успех, и то запазвайки ценните вещества (доколкото са останали), микро-живота, влагата, а дори и силите на стопанина?!
• земеделието на “новото време” диктува максимата “големи добиви и 100%-ово обиране” (да, това е буквално обир) на реколтата. В миналото е било практика 1/3 до половината от плодовете на едно дърво например да се оставят необрани, за да могат те да окапят, да угният, да подхранят почвените микро- и макроорганизми и оттам – отново самото дърво, както и тези в съседство! Друга практика от съществено значение е било и връщането на отходните продукти на животните, ала и на самите хора(!) отново на местата, където се е отглеждала храната им, комбинирано с оставянето на дадени площи да “почиват”.
Много е важно да се разбере и да се осъзнае на дълбоко ниво, че в Природата не съществува такова понятие като отпадък! Всичко се използва отново, и отново, и отново и то до безкрайност! Затова тя е съвършена!
За съжаление обаче: “Днес повече от 85 % от населението живее в градовете и има нужда от храна от земята, за която не се грижи и в която не връща отпадъците си. Минералният цикъл на земята е тотално прекъснат.” [1]
• редовното внасяне на подкиселяващи почвите и убиващи почвените обитатели синтетични торове, както и пръскане на културите с всевъзможни пестициди, разтвори, били те и “натурални” (напр. синия камък), отрови, ферментирали отвари (от тютюн, от коприва и пр.). Всички те, без изключение, имат едно и също действие, но са различни по сила и по мащаб, а именно – създаването на непригодни за обитаване почви на нашите най-добри приятели, без които не “бихме загинали”, а вече буквално загиваме – почвените микроорганизми (бактериални и гъбични). Без тях никое растение не би могло да усвои абсолютно нищо от почвите, дори те да са най-богатите на хранителни вещества такива – тъй като само и единствено микроорганизмите могат да преработват неорганичните минерални съставки в биологично усвоим за растенията вид! В този контекст, частично по-добро е положението при био и органичната продукция, тъй като там поне донякъде биват пощадени “почвените работници” и те донякъде успяват да участват в симбиозата си с растенията и техните нужди. Това обаче, далеч не решава проблема с липсващите “за работата им” микроелементи.
• Внасяне на оборска тор с цел възстановяване (наторяване) на почвите. Не е нужно да сме експерти по биохимия на животинските видове, за да си дадем сметка, че няма как едно животно, хранено с бедни и пребедни на минерални микроелементи фуражи, расли върху пределно изтощени почви, да има отход, който да съдържа каквито и да било минерали.
“Пасищните земи също накрая се изчерпват от минерали, тъй като животните използват минералите, а торта систематично се изнася.“[1]
Вече е ясно, че дори пасищните площи няма как да останат богати на минерални съставки с десетилетия. Дори най-обикновените треви също извличат от почвите нужниге им елементи, а никой не се замисля кой и как връща тези елементи обратно в почвите. Истината е, че те не “извират” от самосебе си и човекът трябва да положи усилия, за да възстанови обеднените почви или да смени местообитанието си, за да използва непокътнати площи! И именно това са правили хората в древността, преди да намерят начини за възстановяване на почвеното плодородие…
Методи за минерализиране и възвръщане на естественото плодородие
От изложеното дотук разбрахме, че последствията от отглеждането на растения за прехрана върху бедни почви, т.е. такива, които са бедни от гледна точка на всичките 70+ химични елемента, от които човекът се нуждае, могат да бъдат пагубни за неговото, а и не само за неговото здраве. Това са почви, които не се торят изобщо или се наторяват с увреждащите и нискостойностни торове като синтетичните такива, оборските и др.
Какво можем да направим, обаче, за да разрешим този проблем? Очевидно, за да го разрешим глобално, т.е. така, че да можем спокойно да вярваме, че храната, закупена дори от фермерски пазари, от био сертифицирани производители или от домашни стопани ще ни храни и ще ни поддържа здрави, в най-добрия случай ще са необходими десетилетия, а в по-лошия… много повече…
Стигаме до най-съществения извод, който мислещият и търсещ човек може да си направи на база, изложеното до момента, а именно, че: Не е достатъчно една храна да бъде отгледана органично или да бъде „домашна“, за да сме спокойни, че консумирайки я ще бъдем здрави, както и нашите деца ще бъдат дори по-здрави от средно статистическия жител на планетата Земя, все повече населявана от хронично заболяващи хора!
Какво бихме могли да направим тогава? Очевидно, или да намерим начин да отглеждаме сами храната си, прилагайки някой от методите, посочени по-долу, или да намерим производител, отглеждащ храна съгласно тези принципи. Това обаче е дори по-трудното, предвид масовата дезинформираност на последните относно разглеждания проблем.
А ето и няколко начина за избавление от този биологичен абсурд, в който се намираме:
1. Скалните прахове (или още каменни брашна) са изключително богати на необходимите за човека минерали – в различни състав и пропорции, според произхода си. Едни от най-подходящите за минерализация скали са тези от семейството на зеолитите и на вулканичните скали. Първите имат предимства като огромно съдържание на силиции – най-необходимият на тялото хим. елемент след кислорода, апък за вторите е характерно, че произхождайки от недрата на земята, съдържат обикновено над 90 различни химични елемента! Питали ли сте се някога защо множество древни селища и градове са били основавани именно в близост до вулкани? – отговорът е „заради изобилстващото плодородие на почвите в тези райони!“ Същата е и причината, долините край поречията на много големи реки, които регулярно са имали разливи, да са сред най-плодородните земи. Като например долината на река Нил – поради носените от нея скални маси и утайки, тази река редовно е реминерализирала тази така плодородна част от земите на Египет.
А използването на каменни брашна съвсем не е нова идея, тъй като тя датира и резултатите от нея са били видими и описани още преди повече от 130г., а вероятно и преди много повече. Ето няколко факта в подкрепа на това твърдение:
“Той забелязва, че малки камъчета в брашното биват смлени и се отлагат като каменен прах на дъното на мелницата. Хрумва му да разпръсне този прах в почвата на своята зеленчукова градина и за негова изненада вижда, че растенията избуяват и стават по-жизнени и по-здрави. Той повтаря експеримента си с овошки и открива, че дърветата, които преди са раждали малки и червиви плодове, започват да дават продукция с по-големи размери, без насекоми и червеи.” [1]
“Hamaker, implored us to begin remineralizing soils everywhere with finely ground rocks as the Hunza people do twice a year, using the silt-rich glacial meltwater coming from that huge Himalayan rock-grinder, the Ultar glacier.” [2] (Недословен превод: Хората от племето Хунза, два пъти годишно са реминерализират почвите си, използвайки богатата на минерални вещества вода от хималайските ледници (ледниците са съкровищницата на микроелементи – бел. а.))
Причините за дълголетието и блестящото здраве на хората на племето Хунза още не са еднозначно определени. Доста изследователи обаче, наясно с проблема с минералните дефицити у съвременния човек са единодушни, че не вида на храна им, а съставът на тяхната храна е главната причина за тяхното уникално здраве! Защото няма наглед нищо необикновено в едни кайсии, зеленчуци и няколко вида зърнени култури, които основно консумират те. Разликата обаче е, че това не са обикновени кайсии и зеленчуци…
Всъщност, за поддържането на върховни нива на почвеното плодородие, хората са се грижили още от древността.
“According to E. B. Szekely in his writings on the Essenes in The Ecological Health Garden, the Essenes may have been the first health-conscious people to pulverize rocks to add to their composts, gardens and orchards around 2000 years ago.” [2]
2. Дървесната пепел или още по-добре – суровите дървесни частици от диворастящи дървесни видове са богат източник на широката необходима ни гама от минерали, тъй като при растежа си, дърветата са ги усвоявали най-често от богати горски почви и ги сърържат във всички свои части. Сега вече всеки разбира защо хората казват, че пепелта от печката е добра за наторяване. Е, повечето от тях не знаят причината, но пък са го правили редовно. Лошото е, че количеството й никога не достига. Един доста известен доктор натуропат (др. Дж. Уолаш) твърди, че когато хората са започнали да ядат готвена храна са станали по-здрави. Но уточнява – “не защото са яли готвената храна, а защото са я готвили!” – сиреч генерирали са повече пепел за градината. Практически всички народи и култури, след усвояването на земеделието, редовно, методично и напълно целенасочено са събирали пепелта от изгорелите дърва, за да наторяват (реминерализират) почвите си, тъй като са забелязали, че отглеждайки култури на една и съща площ, година след година, добивите спадат, а и растанията стават болнави и все “по-капризни”, тъй като практически са недохранени откъм хранителни вещества. Не го правим само ние – “”Цивилизованите хора””! В наши дни имаме възможността вместо пепел да използваме и дървени стърготини (или дори листна маса) – практически суровият и по-лесно усвоим за микроорганизмите органичен материал. Но подобни практики, за съжаление, също не се наблюдават…
3. Морски водорасли. Те също са богати на голям спектър от минерали, усвоени от морската вода. Недостатъкът тук е, че за да ги използваме в почвата без подкиселяващият ефект на съдържащите се в тях соли, е необходимо те да бъдат промивани със сладка вода преди „употреба“.
И вече е съвсем разбираемо защо плодовете и зеленчуците от магазина “нямат вкус”. Разбираемо е и защо градинските зеленчуци са толкова по-вкусни. А истината е, че могат да бъдат и още много по-вкусни, отвъд пределите на това, което някога сме опитвали, и което можем да си представим! Обяснимо е също и това, че някои хора казват на съседите си: “не знащо моите домати не станаха толкова хубави като твоите, а са от същия разсад!” Е, вече знаем какви са причините за и за това. Просто един домат например, отгледан върху истински плодородна и богата на минерален състав почва би концентрирал в себе си около 60 различни микроелемента, а такъв отгледан върху не-минерализирана почва – най-много около двадесет… Всъщност съдържанието на голям спектър от минерали в един плод може да се каже и по вкуса му. Колкото по-близо е до пълния си потенциал храната, толкова “по-богат” и удовлетворяващ за сетивата е вкусът й. А това може да бъде лесно измерено и с брикс метър. Което обяснява в пълна степен и факта, че продуктите, закупени от супермаркета или плод зеленчука нямат вкус.
Всъщност напълно абсурден и неразбираем е фактът, че единствено съвременните хора изобщо не хаят за здравето си и за благоденствието на своите деца…
Е, ние от Омайно Слаадко сме се спрели на първите 2 метода и вече повсеместно ги прилагаме за минерализация на почвите, върху които отглеждаме своите овошки и зеленчуци, тъй като целта ни е да отглеждаме плодове и ядки, с богат вкус и минерално съдържание и то не просто, равняващи се по стойност на изследваните плодове от 1914г. (вж. графиката по-горе), а с много по-багато – такова, каквото би било то, ако тези плодове растат в дивата природа! А увереността, че това е възможно, се поражда и от факта, че проблемът с почвените минерални дефицити съществува и е описан още през далечната 1883г. в книгата „Хляб от камъни“ на германския агрохимик Юлиус Хензел. Т.е. тези богати на хранителни вещества плодове от началото на миналия век, съвсем не са били най-хранителните и полезните, които биха могли да бъдат отглеждани върху една обогатена и най-важното – жива почва! Та те са били просто една продукция, израсла върху почви, все още съхранили до някаква степен първоначалния си „запас“ от микроелементи. А замисляме ли се какво се случва с качеството на храната, която ядем след посочените изследвания от 1997г. до ден днешен? Мисля, че всеки се досеща, че положението със състава на почвите оттогава насам не е станало по-добро, а разбира се – с неспирно нарастващия интензитет на изтощение на почвите и все „по-модерните“ синтетични пестициди, които се изливат върху тях – далеч по-лошо…
Като основа на скалните брашна, които внасяме, използваме изключително богатият като минерален състав базалт. Базалтът е с вулканичен произход и според редица изследвания, отнасящи се до реминерализацията и съживяването на почвите, е „златния стандарт“ сред каменните брашна! Разбира се, заедно с него използваме и още няколко вида скални прахове, начело с „минерала чудо“ – зеолит, следван от доломит и в по-умерени количества – някой видове глини с богат минерален състав.
Отделно, вече сме в процес и на създаване на угнил дървесен чипс от широколистни горски дървесни видове.
Съветваме всеки, произвеждащ дори частично собствена храна, ако е загрижен поне малко за здравето на себе си и на семейството си, да предприеме най-малко една от изложените мерки за подобряване състоянието на своите почви, били те и смятаните за най-чисти и плодородни почви в собствената му градина! Наблягаме за пореден път на факта, че отглеждането “без пръскане и без торене” е крайно незадоволителен метод за отглеждане на храна от гледище на постигане на опримално здраве и на растенията, и на консумиращите я хора (а и животни)! Дошло е вече времето, в което ние нямаме алтернатива, освен ако не отгледждаме сами храната си – такава, която наистина има висока хранителна стойност и която наистина ще ни храни! Такава храна, за съжаление, отдавна не може да бъде купена с пари…
Автор: Иван Ганчев
Видео запис от участието на Иван Ганчев на конференцията по Природно земеделие в Пловдив, 24-25.02.2018г., на тема “Минералите: Ключът към почвеното плодородие, растителното и човешкото здраве“
Използвана литература
1. “Чудодейната сила на минералите”, Пол Бергнер; “The Healing Power Of Minerals”, Paul Bergner
2. “Regenerate The Earth”, Don Weaver
3. “1936 U.S. Senate Report: Soil Depleted, 99% of Americans Nutrient Deficient”
4. Хляб от камъни, Юлиус Хензел
5. “Dead doctors don’t lie”,
6. The Enlivened Rock Powders, Harvey Lisle
7. Teaming with Nutrients: The Organic Gardener’s Guide to Optimizing Plant Nutrition, Jeff Lowenfels
Допълнителни онлайн източници и материали за справка на читателя:
- Превод на част от трета глава от книгата “Чудодейната сила на минералите”¹, откъси от която са поместени в статията: https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5418328
- Преглед на базалта като ненадминат вид вулканична скала за минерализация на почва, химичен състав, напътствия за приложение и др.
http://designerecosystems.com/2014/07/24/basalt-rock-dust-as-plant-fertilizer/